Промяна в акциза на течности за електронни цигари през 2026 г. – реалният ефект върху цените в България

От 1 януари 2026 г. акцизът върху течностите за електронни цигари в България става 0,48 лв./мл. Виж с колко поскъпват Veev One подовете, никотиновите шотове и 10 мл течности и защо България облага вейпинга по-агресивно от съседите, но държи цигарите сред най-евтините в ЕС.

1. Какво точно се променя в акциза на течностите за електронни цигари през 2026 г.?

С последните изменения в Закона за акцизите и данъчните складове беше приета стъпаловидна схема за акциза върху течностите за електронни цигари (независимо дали съдържат никотин).

Ставките изглеждат така:

  • 0,30 лв./мл – от 1 август 2023 г.
  • 0,35 лв./мл – от 1 януари 2024 г.
  • 0,40 лв./мл – от 1 януари 2025 г.
  • 0,45 лв./мл – от 1 май 2025 г.
  • 0,48 лв./млот 1 януари 2026 г.
  • 0,54 лв./мл – от 1 януари 2027 г. (предвидено в закона)

Тоест през 2026 г. акцизът скача от 0,45 на 0,48 лв./мл, което е допълнително около +6,7 % само за една година, върху вече неколкократно увеличена база.

При фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 лв., 0,48 лв./мл ≈ 0,25 €/мл. Това поставя България значително над много страни в региона по акциз върху вейп течностите.

2. Колко точно ще поскъпнат вейп продуктите през 2026 г.?

За да е ясно и за крайния потребител, нека разгледаме конкретни примери.

2.1. Под Veev One (2 мл) – пример за еднократен/затворен под

Стара ставка (0,45 лв./мл):

  • Акциз: 0,45 лв./мл × 2 мл = 0,90 лв.
  • С ДДС (20%): 0,90 × 1,20 = 1,08 лв. акциз в цената

Нова ставка (0,48 лв./мл) от 2026 г.:

  • Акциз: 0,48 лв./мл × 2 мл = 0,96 лв.
  • С ДДС: 0,96 × 1,20 = 1,152 лв. акциз в крайна цена

Разлика само заради акциза:

  • Увеличение на акциза без ДДС:
    0,48 – 0,45 = 0,03 лв./мл → 0,06 лв. за 2 мл (6 ст.)
  • С включен ДДС:
    0,06 × 1,20 = 0,072 лв. → 7,2 ст. поскъпване

Тоест само от промяната в акциза един под Veev One 2 мл ще поскъпне с около:

  • 6 стотинки (без ДДС)
  • 7,2 стотинки с ДДС, като самият акциз в един под 2 мл вече е 1,152 лв. с ДДС.

Ако производители и търговци добавят и „психологическо“ закръгляне нагоре, реалното поскъпване в магазина може да видим като +0,10 лв. на бройка.

2.2. 10 мл никотинови/безникотинови течности, аромати и никотинови шотове

Стара ставка (0,45 лв./мл):

  • Акциз: 0,45 × 10 мл = 4,50 лв.
  • С ДДС: 4,50 × 1,20 = 5,40 лв. акциз в крайна цена

Нова ставка (0,48 лв./мл):

  • Акциз: 0,48 × 10 мл = 4,80 лв.
  • С ДДС: 4,80 × 1,20 = 5,76 лв. акциз в крайна цена

Разлика само заради акциза:

  • Без ДДС: 0,03 × 10 = 0,30 лв.
  • С ДДС: 0,30 × 1,20 = 0,36 лв. → 36 ст. поскъпване на всяко 10 мл шише

Значи през 2026 г. само акцизът в 10 мл шише ще бъде 5,76 лв. с ДДС, а крайната цена в магазина ще трябва да бъде съобразена с това. При бюджетни течности това може да означава цена типично над 9–10 лв. за 10 мл, а при премиум – още по-високо.

3. България срещу съседите: акциз върху вейп течностите в Гърция, Румъния и сравнение с Германия

За да видим колко агресивно България облага вейпинг продуктите, е важно да сравним ставките за акциз върху е-течностите в региона и с по-богати държави.

3.1. Сравнителни ставки на акциз върху течности за електронни цигари (2025–2026)

По публични данни за акцизите:

  • България (от 1.01.2026 г.):
    ~0,25 €/мл (0,48 лв./мл)
  • Гърция:
    0,10 €/мл върху течности за електронни цигари с никотин.
  • Румъния:
    Около 0,18 €/мл (0,91 RON/мл) – с планирани увеличения през следващите години.
  • Германия:
    0,26 €/мл през 2025 г. и 0,32 €/мл от 2026 г. за всички е-ликвиди (вкл. без никотин).

Какво означава това?

  • България облага по-тежко вейп течностите от Гърция (над 2,5 пъти по-висок акциз).
  • Българската ставка е по-висока и от Румъния и се доближава до тази на Германия, която е многократно по-богата държава по отношение на БВП на глава от населението и средни доходи.
  • В същото време Гърция и Румъния също са членки на ЕС и също следват здравни политики за ограничаване на тютюнопушенето – но без такъв дисбаланс между доходи и акцизи върху вейпинга.

Точно заради това много потребители и бизнеси виждат политиката на България като диспропорционално тежка спрямо покупателната способност на българите – особено когато говорим за продукти с доказано намалена вреда в сравнение с горимите цигари.

4. Акцизът върху конвенционалните цигари: България – все още най-ниските ставки в ЕС

Контрастът идва именно при конвенционалните цигари.

Според анализ на Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw):

  • България има най-ниските ставки на акциз върху цигарите в целия ЕС.
  • Минималният акциз е около 107,4 €/1000 цигари, малко над минималните 90 €/1000, изисквани от европейската директива, но далеч под нивата в повечето западни страни.

През 2025 г. и 2026 г. се приеха леки увеличения:

  • От 107,57 € на 113 € / 1000 цигари от 1 януари 2026 г., което ще доведе до поскъпване с около 0,30 лв. на кутия, ако маржовете не се променят.

Дори след тези ръстове обаче, България остава в дъното на ЕС по обща данъчна тежест върху цигарите.

5. Средни цени на кутия цигари: България срещу Европа и Англия

Нека сравним реалните цени за потребителя – средна цена на кутия от 20 цигари (масови марки като Marlboro):

България

  • Средна цена за кутия Marlboro според Numbeo: около 6,50 лв. (≈ 3,30 €).
  • Медии съобщават, че през 2025 г. цената се е покачила с още 40–50 ст. на кутия заради последните промени в акциза.

Дори със стъпковите увеличения през 2025–2026 г., кутия цигари у нас остава една от най-евтините в ЕС.

Гърция

  • Средна цена на Marlboro: около 4,80–5,90 € за кутия, в зависимост от града и източника.

Румъния

  • В Букурещ кутия Marlboro струва около 27 леи5,4 €.

Германия

  • Средна цена за кутия Marlboro: около 8,20 €.

Обединеното кралство (Англия)

  • Лондон: около 16 £ за кутия (≈ 18–19 €).

Извод:

  • България държи много ниски цени на конвенционални цигари в сравнение с почти всички западни държави и дори с част от държавите в региона.
  • В същото време облага по-агресивно течностите за електронни цигари от съседни страни като Гърция и Румъния и доближава ставките на по-богати държави като Германия.

6. Защо това се усеща като несправедливо?

От гледна точка на много потребители и част от бизнеса логиката би била следната:

  • Продуктите с намалена вреда (вейп течности, никотинови шотове, електронни цигари) би трябвало да са данъчно стимулирани спрямо горимите цигари – така се поощрява преминаването от по-вреден към по-малко вреден продукт.
  • На практика обаче в България се получава обратното:
    • Цигарите – най-вредният продукт – остават с най-ниски акцизи и едни от най-ниските цени в ЕС.
    • Вейп течностите и алтернативните продукти – облагани с ръстове година след година, с перспектива да стигнат 0,54–0,60 лв./мл след 2027 г.

На фона на това, и като се има предвид ниската покупателна способност на българите спрямо страни като Германия, потребителите доста обосновано усещат, че:

  • Не е честно да се оскъпяват продуктите с намалена вреда по-бързо и по-силно от конвенционалните цигари.
  • Политиката на акцизите „натиска“ именно хората, които се опитват да минат на по-малко вредни алтернативи, вместо да остава основно върху горимите продукти с най-висок риск за здравето.

7. Какво означава това на практика за потребителите и бизнеса през 2026 г.?

За крайния потребител

  1. Очакван лек, но постоянен ръст в цените на вейп продуктите
    • +7,2 ст. на 2 мл под (като Veev One) само от акциз + ДДС.
    • +36 ст. на всяко 10 мл шише течност/аромат/никотинов шот.
    • В реалния магазин, след търговските надценки, това често означава закръгляне с +0,10–0,50 лв. на продукт.
  2. Все по-висок дял на акциза в крайната цена
    • През 2026 г. в 10 мл шише само акцизът с ДДС вече е 5,76 лв.
    • При по-евтините течности това прави акциза доминиращ компонент в цената.
  3. Вейпингът остава по-скъп спрямо цигарите, отколкото е логично за страна с нашия доход
    • В България можеш да купиш кутия цигари за ~6,50–7,00 лв.,
    • Докато 10 мл премиум течност лесно надхвърля 10–12 лв., като повече от половината от тази цена са данъци и ДДС.

За бизнеса (производители, вносители, магазини)

  1. Свиване на маржа – при силно данъчно натоварване производители и търговци често са принудени или:
    • да намалят печалбата на бройка, или
    • да прехвърлят почти изцяло поскъпването към крайния потребител.
  2. По-силна сива икономика – високият акциз увеличава мотивацията за:
    • внос „в багажника“ от страни с по-ниски акцизи,
    • нелегални течности без платен акциз или с фалшиви бандероли.
  3. Несигурно планиране – при вече заложена траектория на покачване на акцизите до 2027 г. и нататък, бизнесът трудно прави дългосрочни ценови и инвестиционни стратегии.

8. Какво да очакваме след 2026 г.?

Според действащия закон акцизът върху течностите за електронни цигари няма да спре да расте през 2026 г. – предвидени са стъпки до минимум 0,54 лв./мл от 2027 г. и още по-високи нива след това.

Успоредно с това:

  • Акцизът на цигарите се повишава по-плавно – въпреки натиска от ЕС за по-сериозно увеличение, България остава под средните нива в съюза.
  • В много западноевропейски страни (Германия, Франция, Ирландия, Обединеното кралство) пакет цигари вече достига 8–12+ €, а в Ирландия и UK – и над 17–18 €

Това допълнително подсилва усещането, че България държи цигарите умишлено евтини, докато едновременно облага силно алтернативите, вместо да използва данъчната политика като инструмент за реално намаляване на вредата.

9. Заключение – накъде върви българският акциз за вейпинг продуктите?

Обобщено:

  • От 1 януари 2026 г. акцизът върху течностите за електронни цигари в България става 0,48 лв./мл – около 0,25 €/мл.
  • Това означава:
    • +6 ст. акциз на 2 мл под (7,2 ст. с ДДС)
    • +36 ст. поскъпване на 10 мл шише (с включено ДДС)
    • 1,152 лв. акциз с ДДС само в един 2 мл под
    • 5,76 лв. акциз с ДДС в 10 мл шише
  • България вече облага вейп течностите по-тежко от Гърция и Румъния и се доближава до богатите държави като Германия, въпреки много по-ниските доходи.
  • В същото време акцизът върху конвенционалните цигари остава най-ниският в ЕС, а цената на кутия цигари у нас е сред най-ниските в Европа.

От гледна точка на логиката на намаляване на вредата, тази политика е трудно защитима пред потребителите – тя обезкуражава преминаването към по-малко вредни продукти и поддържа достъпността на най-вредните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *